“От няколко месеца съм вече омъжена имам някакво странно састояние на чувство че незнам коя съм познавам всички мои близки но като се погледна в огледалото все едно непознавам този човек имам желание да излизам навън но главата ми е обаркана незнам какво да правя и съм бременна навсичкото отгоре.”

“Елмира, нерядко ми се налага да обяснявам на хората, че психотерапията не е справочник, в който срещу проблема има тиренце и винаги еднакво за всички решение. Вариантите са много и зависят от личността, от контекста. Не може да се даде еднозначен отговор. Не би било професионално. Възможно е хормоналните промени от бременността да влияят на настроението ти, но е възможно и да си има други – тлеещи проблеми. Няма как да го разбереш, без консултация със специалист. Понякога животът сам дава отговори, но защо да не ги потърсим доброволно сами, за да намалим по-бързо чувството за дискомфорт, ако се уважаваме достатъчно?”

“как да отглеждам дете-индиго.”

“Оля, толкова много книги има вече на пазара. Тук ще ми е трудно да бъда изчрерпателна. Първото, което няма да пропусна да ти напиша обаче е: като го обичаме! Следват търпение, разбиране, че децата ни не случайно са такива напоследък, че вероятно това е необходимо в човешкото ни развитие. И не на последно място – като потърсим реализация и използване по позитивен начин на всичките му качества, дори на хиперактивността, на ума му, на неподчиняемостта, на необходимостта от емоционално ангажиране, за да се задържи вниманието му и т.н.”

“Здравейте г-жо Алгафари ! ЧНГ ! Поздравявам Ви с талантите ,които притежавате!Много материали с Ваше участие съм гледала и чела! Имам доста сериозен психологичен проблем - разведох се преди 1 г,имам друг мъж до мен,но имам и син на 17г.Синът ми НИКОГА не е казал нещо лошо за мъжа,но ги изживява нещата и то сериозно/затворен е в себе си и като му е кофти тази затвореност се задълбочава/.Казвала съм му само,че нямам намерение да се обвързвам в брак и,че в живота всичко се случва-нищо чудно с баща му да се съберем отново...тогава малко се поосвежи,сякаш...Не знам в каква насока да му говоря,за ад не ог заблуждавам и той да се чувства добре...А мъжа дава зор да се събираме да живеем заедно-у нас...Гадно,нали?”

“Руми, ако ти си щастлива, ще бъдеш и по-добра майка. Синът ти не е малък, за да можеш да водиш открит, човешки, приятелски разговор с него. Той има нужда да обича баща си и да прекарва време с него, но не живее твоя живот. А един родител, който се бори за щастието си, дава по-добър пример на детето си от този, който търпи неудовлетворение. Друг е въпросът дали ти си напълно убедена в невъзможността да намериш общ език с баща му и дали любовта ви е умряла.”

“Здравейте!Искам да Ви пожелая много здраве и весело изкарване на празниците.Моят въпрос към Вас е:Как да преодолея или какво да направя тъй като вече със съпруга ми не се разбираме и вървим все повече към раздяла.Незная вече как да постъпя.Опитах се с разговори с общуване но той не умее да разговаря и да тарси решение на проблема.Обвинява мен ,моята среда кадето работя,че харесвам другите затова че били по хубави от него и др.Изпитва голяма ревност и страх че ще ме загуби и по този начин се озлобява повече и се кара с мен за всичко.Аз мисля че има доста комплекси и затова се получава така.Не ме разбира -не се и опитва дори за нормални неща.Много ми е трудно да му обясня всяко нещо.От наи малкото и става кавга.Много ме обича но НИКАК НЕ УМЕЕ да ми го покаже.Няма дори един малък жест.Не ме хваща за ръка,не се сеща да ме погали,да ми подари нещо,да ме зарадва по някакъв начин дори,несе сеща какво да прави по празници.Не го интересуват моите интереси,дори не ме е опознал затолкова време заедно(от 2003 сме заедно а от 2006-женени).Аз съм 81 набор а той 75-ти.Имаме 6 год.разлика.Задушава ме понякога с присъствието си.Не ме оставя да изляза сама ,иска все да е с мене и с детето ни(то е на 2г.и 10 мес.)Непрекъснато се караме и пред детето ,изпитваме понякога нетърпимост един към друг.Понякога единия сяда в едната стая а другия в другата и направо толкова ми е мачно...Затъжена съм за внимание и го търся вече другаде.Не искам да изживея живота си с един такъв човек който не е емоционален,внимателен,общителен,не е деен,няма живинка...не мога да си представя да остарея с него ако не се промени а тои няма и наченки на промяна.Както се казва отскоро женени а вече няма трапка а само спорове и дразнене и заяждане от негова страна.Какво да направя ,като неиска да върви напред той в крак с времето и начина на живот?Немога аз да правя крачка напред а той 1 назад.Дайте ми съвет моля Ви.Трябва ми помощ-с някой да поговоря и да си изясня всичко.Веднъж ходихме на психотерапевт и тя се опита да ни срещне по някакъв начин и ни каза да си отидем и да опитаме пак известно време.Искам човек който да ме допълва ,на който като кажа нещо да ми отговори,да ми е събеседник,спътник,да е загрижен както аз за него,да го интересувам....На една жена и трябжа малко да е щастлива-една мила дума,един малък жест,разбирателство...Как да се оправим и дали е възможно вече..?-Благодаря Ви!”

“Маги, не отлагай и се обади на Кремена Станилова от Хасково (тел:0888961345). С нейна помощ ще разнищиш истинската ситуация. Не можем да променим насила някого. Той може да се промени сам, ако пожелае, а от теб зависи дали ще успееш да помогнеш на това негово желание по подходящ начин или ще сложиш край на една неудовлетворителна връзка, но след като поне си опитала да направиш всичко по силите ти. От опит знам, че когато изслушам и двамата партньори, се убеждавам, че всеки може да звучи прав. Затова се обади на Кремена!”

“Скъпа Мадлен, очарована съм от теб като човек и жена. Имам проблем с дъщеря си. Тя е на 10 години, много добро дете е но жсе осте преживява развода ми с баща и. Много е агресивна, в училище е отлична ученичка, но има прооблеми с дисциплината върти се и гожори. В къщи при всяка моя забележка се сърди и започва да нервничи и да се държи сякаш и е все едно. Говоря постоянно с нея, питам я какво и тежи, тя се успокоява, но започва да изпитва вина. После всичко се повтаря. Като и се скарам започва да ме опонира и то с тон които не подхожда на възрастта. Опитвам с добрата, с наказания и все не се получава. Незнам къде греша. Незнам какъж подход да намеря. Тя става все по-гневна и все по-нервна, а на мен сили не ми остават вече. Баща и и се сърди постоянно и тя страда,но всичката злоба и яд към нас я съсипват и нея и мен. Моля Ви за съвет. С огромното ми уважение и почит към Вас.”

“Мира, само за един израз ще се хвана – „баща й й се сърди постоянно”. Не може един родител да се сърди. Това е незряло, детско поведение. Родителят може да е категорично недоволен или поощряващ ( и в двата случая обичащ, разбира се!), не не може да се цупи или сърди. Сърденето е проява на садизъм. Струва ми се, че ти липсва вътрешна убеденост и сила. Отвън се опитваш да се държиш така, но вероятно дъщеря ти усеща, че енергията ти е слаба. Това са предположения. Но децата реагират по подобен начин, когато усещат родителите си неуверени. Обади се на колежката ми Светлана Сотирова (0888412600) във Варна и изяснете в детайли ситуацията.”