Пъстървата или какво още не знаем за нея I част

Автор: Веселина Маринова - сп. Меню
22.05.2013
2
 0
Пъстървата или какво още не знаем за нея I частБез значение от кой континент са родом и дали живеят в планинско езеро, или мигрират от океана в реката и обратно; без разлика дали са родом от Азия, от Америка или от Европа и независимо дали става въпрос за балканска, дунавска, охридска, японска, дъгова, сивен, липан, сьомга или кижуч, тези риби винаги са звезди – както за любителите на риболова, така и за ценителите на добрата кухня. Всички те са светкавични плувци, изключително борбени, красиви и на всички тях месото им е великолепно от кулинарна гледна точка.

Споровете за видовете пъстърви и произхода на фамилията Salmonidae приемат понякога колосални размери, което може би се дължи на факта, че семейството има 9 рода и 35 вида.
Преди близо три десетилетия в една механа в Широка лъка ни предложиха дребна балканска пъстърва, хваната няколко часа по-рано от реката в селото. Беше нежно изпържена в масло и просто незабравима – с хрупкава кожица и изящно, стегнато месо – хем крехко и рехаво, хем леко дъвчащо, направо разтапящ вкус с дъх на мокра речна папрат.

В другия край на скàлата от кулинарни преживявания с пъстърва стоят няколко риби от онези, които преди 8 - 10 години отглеждаха и продаваха у нас – хранени с най-евтини долнокачествени фуражи, те бяха толкова кашести и отблъскващи като аромат и вкус, че можеха да се сравнят само с пилешките бройлери от онова време. Днес за щастие повечето пъстърви, с които се сдобиваме от всеки рибарски магазин и щанд, са с доста добро качество.
На вкус и аромат гледаната изкуствено пъстърва е далеч от дивата. Така наречената уловна пъстърва, хваната в река или в езеро, е лишена от страничен привкус, а дъхът й е сладко-накиселяващ – на мъх и речни водорасли. Цветът на месото й зависи както от киселинността на водата, така и от естествената храна – при изцяло сладководните речни пъстърви той варира в нюанси на кремаво-бялото, понякога с едва забележим розов оттенък.

Разбираемо е да има такава огромна разлика – не е все едно дали пъстървата се бори с водната стихия на речните бързеи и като истински хищник сама лови всякакви личинки и ларви, дребни ракообразни, жаби и малки рибки или дори скача над водата, за да хваща пеперуди и други насекоми. Или пък живее в гъстонаселен рибарник, където няма достатъчно място да „топи мазнините и да стяга мускулите” и където я угояват с фуражи, пък били те и качествени и с добър и балансиран състав.

Така или иначе всички ние, любителите на рибата, най-често си купуваме пъстърва от магазина, освен ако някой риболовец не ни зарадва с прясно уловена речна пъстърва, която си е деликатес. Нашите реки и езера се зарибяват изкуствено, но най-често с дъгова американска пъстърва, която също е чудесна риба, но е с малко по-плътно и тежко месо в сравнение с балканската.

www.menumag.bg


Участвайте в играта "Отговори и спечели" на "Работещо момиче" и кулинарно списание "Меню" на нашата фейсбук страница. Повече за играта може да научите тук.


Коментари
(0)
Моля, пишете на кирилица.