Градините на Клод Моне

Автор: Работещо момиче
06.11.2012
7
 0
Градините на Клод МонеКогато стане дума за Клод Моне, в съзнанието ни задължително изплуват думите импресионизъм и градини. Действително Моне е основоположник на импресионистичното направление в живописта, а творбите му, изобразяващи градини, са неговата голяма запазена марка.

Всъщност градините на Клод Моне не са плод само на неговото въображение, а имат напълно реален материален прототип – градините във френското селце Живерни.
Живерни е разположено на 70 км от Париж. Именно тук през 1883 година се установява Клод Моне, след като купува имение с овощна градина, оградено с високи каменни стени. Според разкази на местни жители Моне се влюбил в китното селце и околностите му, когато за първи път ги вижда от влака на път за Париж. Заживял в селото и своето имение, художникът се заема с плана си да създаде градина, която да бъде действителен образ на творческите му търсения за красота. В продължение на доста години, с помощта на седем градинари, той полага неимоверни усилия да превърне имението в градина, изпълнена с перспектива, симетрия и цветове.

Градината около къщата или т.н. Нормандски двор, разположенa на площ от един хектар, е разделена на цветни лехи, където цветята са засадени на туфи с различна височина, за да създадат обем. Плодните и декоративните дървета са надвиснали над катерещи се рози и ружи. В цветните бордюри наред с редки, екзотични растения са засадени и едногодишни цветя. С течение на годините Моне се увлича в ботаниката, търси редки видове, купува ги доста скъпо и споделя с приятели, че всичките му пари отиват за градината, но е във възторг от нея и тя го вдъхновява в творческите му търсения. Моне смесва най-простите растения като маргаритките и маковете с екзотични, рядко срещани цветя, за да постигне онази пъстрота, която е характерна за неговата палитра. Строго организираната и разчертана градина не е по вкуса на художника. В своите лехи той съчетава цветята според техните цветове и ги оставя да растат колкото искат.

В много от пейзажите си Моне се опитва да улови взаимодействието между сГрадините на Клод Моневетлината, цвета и сенките. Непрекъснато се връща към един и същ обект и го рисува от едно и също място в различно време от деня. Творецът счита, че в зависимост от светлината един и същ предмет изглежда различно. Художникът е очарован от бързо променящата се природа, от зрителните впечатления, които тя оставя у наблюдаващия, от движението на светлината и светлосенките.

Неизменна част от градините на Моне е така наречената Водна градина. Прочутoтo пространство първоначално не е част от имението на художника. Десет години след като се премества в Живенри, той купува поляната в близост до своето имение и започва да реализира мечтите си. Премества коритото на потока, който протича наблизо и успява да създаде красива водна градина, която мнозина определят като неговото най-съвършено творение. Китайски и японски бамбук, екзотични водни лилии и редки растения се съчетават по изящен начин с асиметричности, извивки и един изключително атрактивен архителтурен акцент - японски мост, обкичен с бели и лилави глицинии. Две дървени лодки, плаващи под моста, са използвани от градинарите, за да се грижат за водните лилии, които са голямото вдъхновение за Моне.

Градините в имението Живенри са шедьовър, при това поне в два ракурса. Моне полага неимоверни усилия и успява да изгради и съчетае невиждана по това време екзотика, която по-късно превъплъщава в картини. Импресионистът намира вдъхновение в своите градини в продължение на повече от двадесет години. В стремежа си да разкрие границата между реалността и нейното отражение, между сумрака и кристалната прозрачност на деня, Моне се впечатлява колкото от растенията, толкова и от техните отражения - от огледалния свят, който се разкрива на повърхността на спокойната вода.

След смъртта на Моне, през 1926 година, неговият син Мишел наследява къщата и градината Живерни. След Втората световна война имението и градината са изоставени и едва когато през 1966 г. Мишел Моне, внукът на художника, дарява имението на дядо си на френската Академия за изкуства, то полГрадините на Клод Монеучава нов шанс за живот. В продължение на десет години градината и къщата са възстановени по спомени на приятели и близки на художника. Езерото е изкопано наново, засадени са онези растения и цветя, които се откриват в картините на Моне. От 1980 година то е отворено за посещения и днес всяка година повече от половин милион туристи могат да погледнат през своите очи градините на Клод Моне.


http://www.gradinata.bg
Даниела СТАНЕВА

Градините на Клод Моне



Коментари
(0)
Моля, пишете на кирилица.