Чудотворният образ на Св. Георги

Празничните дни в началото на май са чакани и обичани заради възможността за нови преживявания и срещи с любими хора под откритото пролетно небе. В съзнанието на тези, които търсят и споделят общи духовни пространства, тези дни задължително са свързани и с образа на един от най-тачените светци на християнската вяра. Свети Георги Победоносец е войник в Римската империя. Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години той получава военната титла трибун, а след това се проявява се като смел пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като защитава самоотвержено християнската вяра.

Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква, а и в християнството изобщо. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна, Москва.
Световната средновековна живопис има истински шедьоври, посветени на Свети Георги Победоносец. На иконите той е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Едно от най-известните изображения на Свети Георги се намира в българския манастир "Св. Георги Зограф" в Света гора, датирано най-вероятно от 9–10 век. Според легендата, когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят светия лик и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца покровител. На сутринта с голяма почуда видели върху дъската образа на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - което значи "Самоизобразил се!".

Преданието разказва, че в мига, когато станало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона на Свети Георги и до днес се съхранява в главната съборна черква.

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Свети Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието, то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги", датиран от 13-14 век. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни, топли тонове по неповторим начин се съчетават с духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Свети Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на 16 в.

Сред най-известните чудотворни икони са тези Свети Великомъченик Георги Победоносец от Хаджидимовския и от Поморийския манастир, както и от едноименния храм в град Ямбол. В този списък на най-ценните изображения на светеца могат да бъдат добавени още няколко иконописни творби. Сред тях са иконата на Свети Георги и Свети Димитър от Созопол 10–11 век, съхранявана в Църковно-исторически музей, София, както и образите на светеца, намерили място в експозициите на НХГ (Св. Георги убива дракона, 1677 г.), ДХГ Пловдив (Свети Георги увенчан, 13 век), Археологически музей, Велико Търново (Св. Гоерги убива змея – 15 – 16 век)

Действително българската иконописна традиция се гордее със забележителни образци в претворяването на образа на известния светец. И това може да бъде видяно и усетено от всеки от нас, особено в майските дни, когато преклонението пред иконите на Свети Георги, носи пречистваща мощ и непоколебима вяра във възможното ново начало.