Огнените изкуства набират все повече популярност. Като част от модерната култура те вече излизат от стереотипите и все повече хора се занимават с тях. Някои търсят забавление, други спорт, трети начин за себеизразяване, но каквато и да е тяхната цел, несъмнено крайният резултат е красота и забавление за публиката.

ПОЙ (FIRE POI)
Пой е топка, вързана на въже. Използва се като се държи с ръце и се върти в различни кръгови движения около тялото, наподобяващи въртенето на бухалки. Първите, които са практикували пой са били маорите от Нова Зеландия. Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете за развиване на сила и координация. По-късно пой се развил в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес е разпространен отвъд културата на маорите и се е превърнал хоби, упражнение, изкуство и дори част от т. нар. "улична култура". Различните форми на пой включват светещ пой (с топки, в които има светодиоди), огнен пой (с топки, направени от текстилна материя, които се потапят в гориво и се палят) и вятърен пой (с панделки, закачени на топките).

ТОЯГА (FIRE STAFF)
Тоягата открай време е била използвана от човека за оръжие, а въртенето на тояги е част от много фолклорни танци, най-вече в Европа, като дори в България се практикува въртене на запалени тояги. Огнени тояги, като част от съвременната култура, вероятно се е зараждат като комбинация между въртенето на огнен пой и въртенето на тояга с бойно приложение в източните бойни изкуства. Днес не могат да се видят много прилики с бойното въртене, защото много от новите движения са взаимствани от въртенето на пой, колкото и странно да звучи това. Тоягата е много различна като механика на въртенето, но траекториите и вариациите са почти едни и същи. Основно въртенето на тояга може да се раздели на въртене на две тояги, контактно въртене на една тояга и жонглиране с две, три и повече тояги.

НУНЧАКУ (FIRE NUNCHAKU)
Нунчаку е оръжие, което представлява две дървени палки, свързани с метална верига или въже. То е едно от оръжията в кобудо. Нунчаку позволява удари на разстояние, което често пъти се оказва трудно за преценяване дори от опитен боец. Веригата позволява бързо движение, както дава възможност за атака от различен ъгъл. Основните стилове на използване на нунчаку са два – китайски и японски, като при тях се различава и конструкцията на оръжието. Нунчаку може да бъде използвано и в огнените изкуства, като на краищата на пръчките се слага фитил, който се пали. При въртенето с огън най-често се ползва китайско нунчаку и съответно движения от китайския стил, но много често се използват и движения от пой, изпълнени с две нунчаки.

БУХАЛКИ (FIRE CLUBS)
Има два вида манипулиране с бухалки. Първият и по-разпространен, е жонглирането с бухалки, което може да се види в почти всеки цирк. При него се изпълняват същите трикове и траектории, като при жонглирането с топки, но бухалките са значително по-трудни за овладяване, защото при тях трябва да бъде съобразено мястото, на което да се хванат. Освен това, бухалките имат своя собствена механика на въртене във въздуха и трябва да бъдат добре балансирани. Жонглирането със запалени бухалки е много ефектно, но и трудно за овладяване. Другият вид манипулация е въртенето на бухалки, подобно на това, което е дисциплина в художествената гимнастика. То има дълга история, която започва в Индия, където местните борци са въртяли 10-20 килограмови бухалки по различни начини около тялото си, за да развият своята сила. По-късно са пренесени в Англия от моряците и стават много популярни като упражнение за поддържане на формата.

ОГНЕНИ ВЕТРИЛА (FIRE FANS)
Огненото ветрило обикновено се конструира с от 3 до 6 метални ребра, на краищата на които се навива тъканта за горене във формата на факла. Всяко ветрило е приблизително широко от половин до един метър. Танците с огнени ветрила не са толкова популярни в сравнение с други огнени уреди като пой или тояга, и по-скоро са ориентирани предимно към танца, докато поят и тоягата са насочени по-скоро към жонглирането. При боравенето с огнени ветрила уредите се вземат по един във всяка ръка и се завъртат около тялото, като по този начин се създават разнообразни движения. Много от движенията са взаимствани от поя или от бухалките, но за съжаление, ветрилата не позволяват толкова много свобода на движение и изискват много повече гъвкавост. Ветрилата обикновено имат или малък огнен тампон на върха на всяко ребро или въже по продължение на металната дъга на ветрилото, която съединява всички ребра. В зависимост от конструкцията, някои ветрила се сгъват в основата си, други са постоянно разгънати, някои имат сложна орнаментирана плетеница, но пък за сметка на това не са толкова добре видими, тъй като при употреба се вижда ясно единствено огънят.

ДЕВИЛСТИКС (DEVILSTICKS)
Девилстикс е уред за жонглиране, част от т. нар. жироскопично жонглиране или еквилибристика и се счита за част от цирковите изкуства. То е част и от огнените изкуства, тъй като може да се върти запален в двата края. Комплектът девилстикс се състои от 3 части - девилстик и две пръчки, с които той се подхвърля, хваща, върти или балансира. Обикновено девилстикът е малко по-голям и удебелен в двата края, а когато не е на краищата му се слагат панделки, които забавят неговото движение, придават му повече инерция и допринасят за баланса. Такъв девилстик се нарича флауърстик. Освен краищата на девилстика, могат да се палят и краищата на двете пръчки, като така девилстикът става още по-атрактивен. Освен с един девилстик, може да се борави едновременно и с два, но е значително по-трудно.

ДИАБОЛО (DIABOLO)
Диаболо, често изписвано грешно като "диабло", е уред за жонглиране, който се състои от макара, която върти и подхвърля на връв, завързана за две пръчки, които се държат в двете ръце. Използването на въжето, пръчки и различни части на тялото позволява голямо разнообразие от трикове. Още повече трикове могат да се добавят, кото се въртят няколко диаболо на едно въже. Диаболо се изработват в различна форма и от различни материали. Големите и по-тежки диаболо запазват своята инерция по-дълго, докато малките и по-леки диаболо могат да бъдат хвърлени по-високо и тяхното въртене може да се забърза по-лесно. Гумените диаболо са по-здрави и издръжливи, но металните диаболо могат да се палят, като се добавят фитили, закрепени отстрани на оста на макарата.

ЖОНГЛИРАНЕ (FIRE JUGGLING)
Има различни форми на жонглиране, които използват различни предмети, но общото между повечето от тях е, че могат да бъдат изпълнявани с огън. Сред популярните форми на жонглиране с огън са жонглирането със запалени топки, жонглирането с горящи факли и контактното жонглиране с огнена топка. При жонглирането с огнени топки се използват кевларени ръкавици, за предпазване на ръцете от изгаряния. Освен ръкавици, може да се използва и гел, който предпазва кожата от изгаряни. И двете форми на жонглиране крият голям риск, затова трябва да бъдат изпълнявани само при строго спазване на всички мерки за безопасност. По-малък риск има при варианта с жонглирането с огнени факли. То наподобява жонглирането с бухалки и не представлява такава опасност, защото факлите спокойно могат да се държат с ръце за незапаления край. Все пак не е и никак лесно, защото обикновено се прави на тъмно и краищата на факлите се виждат трудно.