„Сгответе и за очите” представя Маргарита Димитрова

Автор: Работещо момиче
21.05.2012
12
 0
„Сгответе и за очите” представя Маргарита ДимитроваТретата победителка в конкурса „Сгответе и за очите”, проведен съвместно със списание „Меню” се казва Маргарита Димитрова. За любовта й към кулинарията и първия й сблъсък с нея ще ни разкаже в следващото интервю:

На 41 години съм и по професия съм начален учител. Професията си упражнявам от 18 години. Семейна съм с една дъщеря, която вече е студентка. Работя и живея в гр. Червен бряг, обл. Плевенска. От години наред основното ми хоби е кулинарията, с която се разтоварвам и си доставям удоволствие.

Кога за първи път се сблъска с „кухнята”?

Бях в трети или четвърти клас, когато с моята приятелка решихме, че ще се скрием у тях и ще си приготвим „нещо” . Поразровихме се тайно из рецептите на нейната и моята майка и сътворихме една лютика със сирене /традиционно ястие в Плевенския край/ и домашна торта с три блата /олби/ и варен крем. Е, малко се поразтече кремчето, но пък с охота хапнахме приготвеното, даже събрахме овации. След това много бързо се специализирах да панирам чушки и да бъркам реване. И така, та до ден днешен.

Имаше ли любов от пръв поглед?

От малка обикалях около мама и все исках да пипна това, което приготвя, да меся с нея, да редя… Докато във времето на ученическите години съучениците ми ходеха на кафе и на кино, аз си събирах парички и посещавах магазина за домашни потреби, от който си купувах различни формички, фигурки, преси за сладки... Още пазя формичките за кошнички, а и ламаринените фунийки, които сега кулинарките никъде не могат да намерят и си закупят за домашните фунийки с крем. Най- хубавата кулинарна книга пазя от същото това време.

Има ли човек, до когото все о„Сгответе и за очите” представя Маргарита Димитроваще се допитваш преди да сготвиш нещо?

Вече не. В началото на семейния си живот питах мама, макар и много рядко. В повечето случаи се справях сама. Почти всичко можех да готвя и не ми беше никак трудно да бъда домакиня и „ готвачка” на ниво. Винаги съм импровизирала и това още повече ме е улеснявало. Импровизирам и сега. Никак не обичам да копирам рецептите на хората и ако нещо ме е впечатлило, то със сигурност променям поне някоя подправка и си пригаждам блюдото по мой вкус.

За кого готвиш най-често?

За семейството си и за приятелите.
Дъщеря ми от една година насам учи в столицата, но когато се прибере у дома, мама винаги я посреща с любима храна, топла погача, нещо сладичко за десерт. Не един път е била сърдита, че съм сготвила много неща, че са все калорични, че се трудя и не си осигурявам време за почивка. И въпреки това, в София тя търси мамините „мокри” манджи /така нарича яхниите, с които е отгледана/. Много често готвя и изпращам храна в колет и така тя по един или друг начин усеща уханието на родния дом и се чувства добре. Сега, когато до мен е само моят съпруг, за него са всичките ястия, които се приготвят у дома. Той е сладокусен човек, много добър и изключително уважителен. Всяка първа порция, която съм подредила и снимала, се сервира пред него и повярвайте, той е толкова щастлив…. А колко често казва на шега: „У нас неснимано и неподредено не се яде.”
Много често черпя приятелите и съседите ни, защото се случва да творя в кухнята ден след ден поради желание и интерес към нещо ново и различно, а ние двамата съвсем не можем да изконсумираме приготвеното.

А на теб готвят ли ти ?

Да и то с желание. Имам късмета до себе си„Сгответе и за очите” представя Маргарита Димитрова да имам съпруг, който също умее да готви и го прави с желание. Случвало се е да се прибера изморена от работа и още от улицата да усетя уханието на вкусна гозба. Наскоро той ме впечатли и изуми с една питка, в която бе вплел кюфтета. Два дни преди това съвсем случайно му споменах, че ми се заражда някаква идея за питка и кюфтета в нея и… на третата вечер се прибрах от работа и от фурната току що бе извадена моята идея. Прималях от щастие - едно, защото това бе втората омесена пита в живота му, и второ, защото някой ме е изненадал толкова топло…
Освен него готвят и ни посрещат с много вкусна храна моите родители на село, на които пожелавам да са живи и здрави още дълги години. Мама готви много вкусно, но и тате не и отстъпва, даже понякога се спречкват кой ще готви за децата и внуците.

В какво за теб се изразява кулинарията?

Моето виждане за кулинария е тя да е евтина, достъпна, вкусна, приемлива на вкус. Залагам на някогашните и стари, изпитани рецепти, на българската национална кухня, на готвенето без консерванти, излишни готови сосове, тежки и пикантни панировки. Не правя сладкиши със скъпи сирена, тежки сметани, огромни количества шоколад и краве масло. Готвя достъпно и леко.

Как избра „печелившата” рецепта?

Обожавам всичко, което е приготвено с пролетните листни зеленчуци. Предпочитам по- простите ястия и то онези, които не се приготвят с месо. Всяко нещо, в което има зелении, е най- вкусното блюдо. Сметнах, че и този Шарен спаначник ще се хареса и ще събуди интереса на хората така, както ми хареса на мен като идея, изпълнение и вкусови качества.

Шарен спаначник

Необходими продукти:

4 яйца
1/ 2 ч. ч. сирене
1/ 2 ч.„Сгответе и за очите” представя Маргарита Димитрова ч. маслена и гъста кашкавалена извара
1 каф. ч. кисело мляко
1 каф. ч. олио
1 каф. ч. краве масло
1 ч. л. сода
щипка лимонена киселина
сол – количеството нека да е по ваша преценка
около 500- 600 г брашно
200 г замразен спанак
1 ч. ч. суха коприва
5- 6 стръка зелен лук
чубрица
пресен копър
2 с. л. хубава гъста домашна лютеница

Начин на приготвяне:

Нарязах лука и го запържих в олиото. Към него сложих попарената и изцедена коприва, нарязана на ситно, а също така и размразеният и добре изцеден от водата спанак. Запържих още малко и подправих зеленията с чубрицата и копъра. Разбих яйцата със солта и към тях добавих млякото, олиото и брашното, което предварително съм смесила със содата и лимонената киселина. Към кексовата смес изсипах запържената зеления, сложих сиренето, изварата и разтопеното масло. Посолих с малко солчица. Разбърках внимателно до получаване на гладка смес.
Отсипах от нея в две купички - една купичка оставих непокътната, а във втората разбърках с посоченото количество лютеница. Така получих червеникавия цвят на спаначника. Взех продълговата форма за кекс /за еднократна употреба/, намазах я с олио и я набрашних внимателно. Изсипах основната /зелена/ смес в нея, а отгоре полека разстлах червената смес.
Върху нея направих „пътечка” от отделеното зеленото тесто, като сипвах внимателно с лъжица.
Изпекох направеното в предварително загрята на 180 г фурна в продължение на около 45- 50 минути. /Имайте предвид, че всяка печка пече различно, затова е необходимо да проверявате дали произведението ви се е изпекло или не./
Извадих спаначника от фурната, оставих го да се поохлади, отстраних го внимателно от формата и едва тогава го нарязах.


Коментари
(0)
Моля, пишете на кирилица.