Бианка Панова – зад кадър

Автор: Нели Сотирова
11.02.2013
10
 0
Бианка Панова – зад кадърПочитателите на художествената гимнастика никога не могат да сбъркат Бианка Панова с друга гимнастичка. Онези, които помнят изявите й на спортния подиум, знаят, че пируетите й, елегантният й стил и изяществото в играта й бяха наистина уникални. Поводът за срещата ни с легендарното, но малко по-различно златно момиче, е книгата “В името на голямата цел – зад кадър”. В нея Бианка ни прави съпричастни на емоции, размисли и преживявания, които са останали извън светлините на прожекторите, а са били решаващи не само за нейните решения, а за облика на бългрската художествена гимнастика от онзи период.

Една от най-обичаните спортни икони на 80-те години се оттегля с горчивина и обида от гимнастиката и напуска България, за да търси своето щастие и реализация извън нея. Като национален треньор на три различни държави, интернационален съдия и хореограф, Бианка посреща ударите на живота с вдигната глава и се бори срещу общоприетите норми. Достойно защитава Любовта си – една забранена любов по онова време.

“В името на голямата цел – зад кадър” провокира интереса и любопитството ни, на които Бианка Панова отвърна с отзивчивост и искреност.


Книгата ви звучи като написана на един дъх. Какво беше усещането, след като изляхте мислите и емоциите и си казахте "Готово, написах я!". Какво почуствахте в този момент?
Удовлетворение. Освобождаване от болката и гнева, от страха и чувството на вина, насаждани у мен дълги години. Написах я така меко и оБЕЗвиняващо, за да мога да простя и успях. Сега си давам сметка, че появата на тази книга е била изпитание не толкова за мен, колкото за някой друг!

Вдъхновение, мотивация, разбиране - безспорно това са много силни оръжия. Но всъщност може ли да се стане Шампион без лишения, скандали, драми, подобна на вашата?
Нищо красиво и стойностно не се постига лесно. Иска се много отдаване и труд, много саможертви, много лишения, но и много любов. Ако не обичаш това, с което се занимаваш – кое може да те накара да страдаш и да се лишаваш заради него? Никога не ми е тежало натоварването. Не понасях отношението, което се промени след 1987 г. Мога определено да кажа, че по онова време нашата безумна любов към гимнастиката беше употребена и някои другарки грубо и откровено се възползваха от нея. От чистата любов на едни деца към един толкова красив спорт като художествената гимнастика.

След обидата и огорчението, което преживяхте преди години от страната и сънародниците си, днес когато по-често живеете в чужбина, липсва ли ви нещо от България?
Нека не обобщаваме. Аз и семейството ми (както и много други чудесни специалисти), буквално бяхме прокудени от България от една жена с много привилегии по онова време и нейната клика. Обичам сънародниците си! Те дават смисъл на всичко, преживяно от мен. Те са се радвали с мен, когато българският химн е звучал, били са горди с моите постижения... Обичам родината си и през цялото време ми е липсвала. Нося със себе си един сух еделвайс - спомен от мама и татко – те са били големи планинари на младини. В това сухо цветенце съм заключила всичко мило и родно.

В книгата ви като свързваща нишка звучи темата за голямата Любов. Бихте ли споделили, чисто по женски, как да я разпознаваме и запазваме?
А...сложен въпрос! Истинската любов е относително понятие, но споделената е дар Божи! Но не е достатъчно само да те дарят с нея! Трябва да се научиш да я поддържаш, да даваш пространство на партньора си, да го разбираш, да го подкрепяш дори и тогава когато мислиш, че не е прав, да му помогнеш с обич да разбере къде греши.

Състезател, треньор, майчинство, бизнес, танци - каква е следващата голяма цел, която стои пред Вас?
Животът върви напред и не се спира да те изчака. Приемам всичко, което ми се случва с голяма благодарност и смирение, защото знам, че това са събития – добри или не чак толкова, които ще ме променят, ще ме направят по-силна, по-разбираща. Имам желания, мечти, но не на всяка цена. Обръщам повече внимание на отношенията с хората, близки до мен и на приятелите, защото тези моменти са непреходни и се помнят. В момента много чета и пиша. Надявам се и следващата ми книга да се хареса и да е така интересна както и първата. Желая на всички Ваши читатели много обич, вяра и истински приятели!






Коментари
(0)
Моля, пишете на кирилица.