Сезон 5, Епизод 11 | Двама мъже и половина

Видео: Двама мъже и половина Сезон 5, Епизод 11

Субтитри: Двама мъже и половина Сезон 5, Епизод 11

Деца, през 2009-а,
леля ви Робин беше водеща

на сутрешно предаване
по местна кабеларка.

И се излъчваше много рано.
Колко рано ли?

Майк, събуди се.

Но тогава,
всичко се промени.

Гледа ли предаването ми?

Имах намерение,
но бях зает с успиването си.

Отне ми цяла нощ.
Осем часа отидоха на вятъра.

Няма проблем,
но я чуй следното.

След предаването…

Здравей, ти ли си Робин?
– Да.

Аз съм Дон, новият ти колега.

Дон беше Дон Франк,

ветеран в не по-малко от 39 местни
сутрешни предавания в цялата страна.

Човекът си беше
индустриална легенда.

Май ще го сваляш.

Не, мислех си,
че ще изглеждаме добре в ефир.

И на дивана, и в кревата,
и на масата за кафе.

Добре де, ще се кача на покрива
да постоя пет минути сама.

И стори точно това.
Просто си постоя там.

Добре, деца,
ще бъда честен с вас.

Тя не стори това.
Ето какво стори.

Добре де,
ще запаля една цигара.

Какво?

Обещах й никога да не ви казвам,
но навремето леля ви Робин

изпушваше по някоя друга цигара.

И случайно, тази друга цигара
се оказваше повече от “друга”.

Оставих нещо такова
в апартамента си.

Робин, качи се на покрива.

Казахме без никакви цигари вкъщи
след като подпали килимчето.

Добре, де.
Господи.

Да, Робин. Искам да кажа, Боже,
не само, че е гаден навик, но също…

може ли да те измуфтя една?
– Разбира се.

Какво?!

КАК СРЕЩНАХ МАЙКА ВИ
Сезон 5, Епизод 11

TabE
http://subs.sab.bz @ 2009

По идея на
Картър Бейс и Крейг Томас

Деца, чичо ви Маршал определено
не искаше да научавате това,

но той също пушеше
от време на време.

Всичко започнало, когато бил на 13,
на една екскурзия в Минесота.

Хайде, Маршал, да празнуваме.
Лятна ваканция е.

Добре, но само една.

Това е първата ми и последна
цигара в живота.

И това била първата от много, много
последни цигари.

Стига толкова,
дотук бях, отказвам ги.

Последна цигара!

Дотогава бях чувал какво ли не.

Последна цигара.

Какви ги вършиш?
Не си пушил от шест месеца.

Да не е заради заведението МакРиб?
Няма го, пич, преживей го.

Притеснявам се за работата си, ясно?

Назначиха нов шеф на правния отдел
и той ще уволнява хора.

Затова ли си притеснен?

Новият шеф на правния отдел
е Артър Хобс.

Като “Артър артилериста”?
Бившия ти шеф?

Артър Хобс беше най-долния шеф
на Маршал или на който и да било.

Когато последния път Маршал работеше
при него, всичко завърши така.

Напускам!

Леле.
Дали ти се сърди още?

Още по-лошо.
– Извинете, кой сте вие?

Аз съм Маршал Ериксън.

Имахме доста разгорещен скандал.

В който аз предложих да си наврете
главата в тялото по начин,

по който можете да я предпазите
от вредното влияние на слънцето.

Това описва 95% от подчинените ми
и всички в семейството ми,

с изключение на кучето.

Той е такова добро момченце.

Е, ще се видим по-късно…

Рандъл Уилкерсън.
– Маршал Ериксън.

Гари Дикерсфилд,
точно така.

Чудесно, той не те помни.
– Не е чудесно.

Артър Хобс мрази Маршал.
Нищо страшно, той мрази всички.

Хората, които не познава,
са тези, които съкращава.

Уволни “Каква му е физиономията”.

Уволни “Каква му е физиономията”,
а той беше безценен.

Разбирам, че сте разстроени,
но не си струва да се самоубивате.

Да, чакайте да ви уволнят,
тогава се самоубийте.

Като “Каква му е физиономията”.

Макар че, сега е по-скоро
“Къде му е физиономията”.

Бяха само две цигари.
Мога да издържа на две.

Не ги ли направя три за 24 часа,
няма да ги започна наново.

Какво ще каже Лили,
като разбере, че пушиш?

Лили няма да разбере.
Имам си система.

А, да, системата на Маршал.

Здрасти, Лил.
– Пушил си. – Мамка му!

На следващата сутрин леля ви Робин
беше развълнувана,

че най-сетне излизаше в ефир
с истински професионалист.

Три, две, едно…

Здравейте,
аз съм Робин Шерботски.

А аз, съм Дон Франк.

Снощи двама тийнейджъри бяха арестувани
за кражба на полицейска каруца.

Извинете, не полицейска каруца,
а полицейска кола.

Майната му.
Изпуснах се.

Не ги ли мразиш?
Я виж, аутокюто продължава.

Нещо за някаква жена,
която родила в градски автобус.

Няма смисъл да го казвам наполовина.
Ще изчакам да свърши.

И… отрязала пъпната връв
с автобусна карта.

Връщаме се след малко.
– Извън ефир сме.

Какво по дяволите беше това?
Дон, ти каза “изпуснах се”.

Робин, приятно хлапе си, но това
е 39-то ми местно предаване, ясно?

И за това време научих три неща.

Избягвай сушито от шведска маса
в Бисмарк.

Не ходи до тоалетната
с включен микрофон на ревера.

И трето, по това време,
цялата ти публика

е някой полупиян глупак по бельо,
тъй че…

В ефир след пет, четири…

Ами, да направим шоу
за този полупиян глупак.

Ами,
този полупиян глупак го оценява.

На следващия ден,
Маршал го тормозеше жажда за цигара.

Това го подлудяваше,
затова той излезе на чист въздух.

Не си дошъл да скачаш, нали?
– Не.

Днес уволних много хора. Не искам
още един самоубиец в досието си.

Цигара?

Не, благодаря ви.

Жалко.
Знаеш ли какво ми липсва, Джефри?

Да опозная някого на по цигара.

В наши дни
хората са лесно заменими,

но споделиш ли фас с някого,
получаваш истинска връзка.

Знаете ли?
Ще взема една.

Добре.
– Благодаря.

Между другото, аз съм Маршал.
Маршал Ериксън.

Кажи ми нещо, Маршал Ериксън.

Искаш ли да видиш

снимка на най-сладкото кученце?

Здравей.
– Пушил си.

Да, пуших.
И беше третата за деня.

Знаеш ли какво означава това?
Вече съм пушач. Всичко приключи.

Даже на идване към къщи
си купих една кутия и запалка,

и викингска лампа, която няма връзка,
но я видях през витрината и ми хареса.

По дяволите, Маршал. Имаме вече
четири лампи и таблетки против пушене.

Беше начин да се заприказвам с шефа.
Трябваше да ме видиш.

Сладко кученце.
Това децата ви ли са?

Да, както и да е.

Виж какво си взех от мола.

Ето го.

Давай, можеш да го помилваш.
– Не.

Да, давай.
Харесва му.

Почеши го под брадичката.

Не ми пука какви са причините. Знаеш
какво е отношението ми към пушенето.

Сега ми дай цигарите.

И запалката.

Егати кефа.

Какво?!
– Да, добавете и леля Лили в списъка.

Започнеше ли чичо Маршал,
леля ви Лили започваше и тя с него.

Какво правиш?

Опитвам се да се свържа с кметството,
за да поканя кмета да ни гостува.

Боже мой, ти си невероятна,

но кметът няма да дойде в предаване,
което не се гледа.

Колоноскопията ми имаше
повече зрители от това предаване.

Там поне бе по-заплетено.

Не знам
защо се държиш по този начин.

Може би, защото никога
не си бил в ефирна телевизия,

но мисля, че аз имам шанс,
затова трябва да се съсредоточа.

Бил съм в ефирна телевизия.

Бил си в ефирна телевизия?

Беше най-прекрасният ден на труда
в живота ми.

Когато водиш новините
си в онези ергономични столове.

Все едно, че си седнал в облак.

Което беше прекрасно,
защото беше след колоноскопията ми.

А гримьорните?
– Имат и гримьорни?

На бас за слушалките ти Майк,
че имат гримьорни.

Никакво преобличане в тоалетните
на Кей Еф Си отсреща. Не, сър.

Беше рай.

Но в момента, в който свикнеш
намират някой,

който не “преживява тежък развод”
и не “смърди на джин”,

и преди да се усетиш
си натикан в задръстено предаване,

заобиколен от некадърници,

и водиш новините
по тесните си бели гащи.

Добре, бельото си беше твой избор.

И не ми харесва,
че ти подражават.

Изглеждате добре, приятели.
Усещането е приятно, нали?

Искам да го убия.
Разбира се, че предаването е гледано.

Вие го гледате,
значи тук имаме двама.

Мили Боже,
още не сте гледали предаването ми.

Какво? Не го пропускаме.
– Гледаме го!

Така ли? В какъв цвят са декорите?

Черен.
– Точно така.

Сребрист по краищата.

Не цветът на телевизора,
а на декорите.

Щом даже най-добрите ми приятели
не го гледат, то кой друг да гледа?

Много хора.
Страдащите от безсъние.

Скитниците, живеещи пред универмага.

Хората, чакащи в спешния център,
където телевизорът е в кутия

и не можеш да сменяш каналите.

Имаш ли някакви вманиачени фенове?

Да, но даже Леонард не гледа шоуто.

Не мога да повярвам, че пушат навън.
Адски студ е.

Помниш ли когато беше разрешено
да се пуши в баровете?

Пич, мисля, че онази яка мацка
ми се усмихва.

Това е стол.
Давай, пич, яхай го!

Момчета?
Марко!

Поло!
– Поло!

Това ни раздели на пушачи
и непушачи, а това не е здравословно.

Прав си.

Да ходим да пушим.
– Какво?!

Да, не се гордея с това.

Я се вижте двамцата.
Пушачи, също като нас.

Аз не съм пушач.

Пуша само в определени ситуации.

Прибързан секс,
когато съм с германци,

понякога като се застъпят двете,

съвкупление, рождени дни,

да дразня майка ми,
преумора от секс,

на платноход, денят, в който Метс са
теоретично елиминирани всяка година,

и разбира се, чакайте…
‘щото Бог знае, че ми се е случвало,

страх от бременност.

А сега защо пушиш?

Винаги съм преуморен от секс, Тед.

Може би пушенето
не е чак толкова лошо нещо.

Поне заради него
излизаме на чист въздух.

Да, и кашлицата наистина
помага за плочките ми.

Аз съм нацепен!

Но колкото и страхотни да бяхме,
за една седмица стигнахме предела.

Добре ли си, мила?

Всъщност, скъпи,
гърлото ми е малко възпалено.

След третото стълбище…

Та, бъхтя го с вестника по носа.

А жена ми вика: “Хайде, не можеш
да се отнасяш така със сина си”.

Де да знам.

Майкъл, обади се на 911.

Боже мой, да, веднага.

Маршал, между другото.

Мили Боже. Дано Артър да е добре.
Заплювам си офиса му, ако не е.

Трябва да откажем цигарите.
– Скъпи, добра забележка.

Ще ми се никога да не ги бях почвал.
Сещам се, когато бях на 13.

Само да можех
да се върна в онзи момент.

Мразя онова малко копеле.
– И аз.

Добре, стига толкова.
Да ги откажем.

Хайде, да го направим.
– Гордея се с вас, приятели.

Чувал съм колко е трудно
на пушачи като вас да се откажат.

И от името на непушачите
ви поздравявам и съм тук да помагам.

Давайте всички цигари насам,
да се отърва от тях веднъж завинаги.

Отказваш цигарите, кукличке.

Знам, че не те наричам кукличка,
но с този глас е по-яко, кукличке.

Здравейте, просто се чудех, дали
някой друг ще интервюира утре кмета,

или съм само аз?
– Ей, страхотно.

Дон може да го духа, докато
аз духам това. Дай огънче, Маршал.

Всъщност, всички решихме
да откажем цигарите.

Чудесно. Писна ми от вас
да ме муфтите цигари.

Хайде, Робин. Не става,
ако не го направим заедно.

Не.
– Можеш да спиш с Маршал.

Лили, не.

Съжалявам скъпи,
ще трябва да се жертваш веднъж.

Не искам да спя с Маршал.
– Виждал съм погледите.

Не мога да ги откажа сега. Не и преди
най-важното интервю в живота ми.

Прекалено стресиращо е.
– Прекалено стресиращо!

Само още една. Дайте ми цигара!
– Чакай, Робин, само се замисли.

Блумбърг е непушач.

Наистина ли искаш да се появиш
на интервюто и да смърдиш на цигари?

Все едно да интервюираш вегетарианец
и да смърдиш на МакРиб.

Сериозно?
Дали ми е много лесно в момента?

Слушай, отказваш ги.
Всички ги отказваме.

Добре, отказвам ги.
– Чудесно.

Трябва да издържим първите 24 часа.
Оттам нататък е песен.

Барни, трябва ли да си гризеш
ноктите толкова шумно?

Не си гриза ноктите. Опитвам се да
изсмуча останалия никотин по пръстите.

Маршал,
ще подадеш ли лучените кръгчета?

Какво, да нямаш динозавърски лапи?
Пред теб са.

Какво ли правят сега цигарите?
Дали си мислят за нас?

Пич, ако не спреш да тропаш с крака
ще го изтръгна.

Извинявай, Тед. Може би трябва
да го приближа до задника ти.

Готов съм да разрешим
проблема на момента!

Никой не знаеше за какво се караме.
Знаехме само, че ни се пуши.

Повече от всичко на света.

И при Робин не беше много по-добре.

Съжалявам, че закъснях. Някой ползвал
микровълновата и асансьорът спрял.

Какво правиш?
– Дон, сериозно, не и тази вечер.

Малко съм изнервена, защото спирам
цигарите за интервюто ми с кмета.

Ах ти, малкият ми скъпоценен
порцеланов еднорог.

Защо ти е да го правиш?
– Защо ли? Защото ме е грижа, Дон.

Защото ме е грижа за предаването,
грижа ме е за моята кариера.

За разлика от теб,
некадърен кретен такъв!

Ти си немарлив, ти си груб. Ще ми се
да беше работил поне наполовина

на ластика на разтегнатите си гащи.

Май почва да става малко лично.
– Не, Дон, би било лично,

ако ти кажех, че причината да се мяташ
от работа на работа е, че си загубеняк.

Един мързелив, противен загубеняк.

Кметът отказа.
– След пет, четири,

три, две…

Здравейте, аз съм Робин Шерботски.
– Смяташ, че съм загубеняк?

Права си. Аз съм загубеняк.
Но поне си го признавам.

Смел енот развеселяваше пациенти
на местен старчески дом.

И аз бях такъв. Постоянно исках
повече и никога не го получавах.

Това е задънена улица, Робин.

Никога няма да станеш
телевизионна звезда.

Както няма да откажеш и цигарите.

Какво правиш?

Наслаждавам се на цигарата.
Ей това е.

Това е добро.
Искаш ли да си дръпнеш?

Може ли да бъдем професионалисти?
– Ама, да бе? Професионалисти?

Знаеш ли кой сега работи на камерата?
Стол.

Водим предаване, в което
даже и операторът не ни гледа.

Затова кметът отказа, Робин.
Затова Майк тича към Кей Еф Си.

И затова с теб можем да се насладим
на по една цигара в ефир.

Не, благодаря.
– Защо?

Заради милионите ни
впечатлени зрители? Добре.

Ако някой от впечатлените ни зрители
има проблем с това, нека се обади.

Номерът е на екрана.

Чик-чирик?
Чик-чирик?

Хайде, Робин,
отпусни се малко.

Сигурно е Майк. Винаги забравя
“силно хрупкаво”. Ало?

Робин, не пуши тази цигара!
– Маршал?

Всички гледаме
и сме много впечатлени.

Кълна се, че ако си дръпнеш,
всички ще пропушим.

Гледате ли?

Да, скъпа и изглеждаш потресаващо.
– О, приятели…

Не бива да го правиш, Робин.
Не бива да пушиш.

Не се поддавай, скъпа.

Благодаря за обаждането.

Направи го!
– Браво на нея.

Няма да пушим.

Скатах една кутия на покрива.

Буден съм.
И пуша!

Робин, знаеш ли колко е опасно
да събудиш заспал пушач?

Всичко е наред.
Купих една кутия на път за вкъщи.

Страхотно предаване, Робин.
– Да, но този Дон е такъв тъпак.

Всъщност, той ми се извини.

Имам предвид, когато стана.
Онези гащета бяха твърде показателни.

Трябва да излезеш с тоя пич.
– Да, бе. Не и този живот.

Ходеха два месеца.
Но малко по-късно…

Я вижте, слънцето изгрява.

Знаете ли за какво е време?

За една последна цигара.

Имам предвид
наистина последна цигара.

Да го направим, мамка му.

Добре, последна цигара.
Да запалим на три.

Едно…
– Две…

Три.

Всички ги отказахме за известно време,
но за никой не беше последна цигара.

В края на краищата всички
отказахме цигарите.

Последната цигара на Робин
беше през юни 2013-а.

Последната цигара на Барни
беше през март 2017-а.

Последната цигара на Лили беше
в денят, в който реши да забременее.

А последната цигара на Маршал беше
в денят, в който се роди синът му.

А моята последна цигара? Две седмици
след запознанството с майка ви.

И никога повече не посегнах.

Съжалявам, че те ударих, приятел.

Исках да ти се реванширам,
като ти дам това.

Сексапилна е!
– Е, един ден ще се ожениш за нея.

Стига бе.
– Големи сме късметлии.

Абсолютно.

Ще бъда в палатката.

Чакай, не…
Не го прави.

Е, забавлявай се и заради мен.

 

Сезон 5, Епизод 11 | Двама мъже и половина

Видео: Двама мъже и половина Сезон 5, Епизод 11 https://www.dailymotion.com/video/x679mvs Субтитри: Двама мъже и половина Сезон 5, Епизод 11 Деца, през 200

Content URL: https://www.dailymotion.com/video/x679mvs

Embed URL: https://www.dailymotion.com/video/x679mvs

Duration: 0H28M

Views: 123