Сезон 4, Епизод 13 | Как се запознах с майка ви

Видео:  Как се запознах с майка ви Сезон 4, Епизод 13

Субтитри: Как се запознах с майка ви Сезон 4, Епизод 13

Деца, 2-и курс в колежа, когато леля
Лили се връщаше от пролетна ваканция,

чичо Маршал я изненада на летището.

А тя го изненада
със стек местна бира.

“Форт Лодърдейл”!
Загря ли?

И така се създаде традиция.

През следващите 11 години, който и
от двамата да летеше нанякъде…

“Мине-сайдер”!
Загря ли?

Всяко завръщане беше отчитано
в шофьорски стил и стек местна бира.

“Аспенско тъмно”!
Загря ли?

Всъщност не.
– Нито пък аз. Надявах се на теб.

Но тогава, в една януарска нощ
през 2009-а, се случи немислимото.

Няма да я посрещам.
– Какво?

Лили няма да иска
да вземам такси до летището,

само за да наема още едно на обратно.

Ама това е традиция.

Тед, това беше забавно
когато бяхме млади, вече пораснахме.

Kакто съзряваме ние,
така съзрява и връзката ни.

Но вие сте по-импулсивни от нас,
така верни и предани.

Гледам ви,
и вие сте всичко, за което мечтая.

Тед, навън има две колежанки,
които изглеждат лесни.

Аризона? Винаги съм искал да видя
шофьорска книжка от Аризона.

Това вече го проиграх, на 21 са.
– Слава Богу.

Е, какво ви води насам?
– Имаме концерт.

Концерт? Може да го гледаме.
– Извинете ни за малко.

Тед, какво ти става?
Няма да ходим на концерта им.

Че защо не?
– Ако ги гледаме,

няма да сме нищо повече от
безлични блондинки,

които си вадят циците
на концертите на Ван Хален.

Да, ама тези момичета след концерта
не правят ли секс с Ван Хален?

Ако искаш да правиш секс с Ван Хален,
го прави когато искаш, Тед.

Ние не сме:
“Може би ще ви гледаме шоуто” пичове.

Ние сме другите- зрелите, които не се
показват, и чието одобрение търсят.

Техните бащи ли?
– Точно.

Добре.

Имаме важна среща и не мисля, че ще
стане. Може би следващия път, деца.

Ако искате да се срещнем след шоуто,
може да си разменим телефоните.

Извинете ни!

Тед, да не си откачил?
Не им щем телефоните.

Да, не знаех какво правя.
Сигурно съм се панирал.

Когато даваш телефон на мацка, даваш
възможност да звънне и да ти откаже.

Когато си уговориш среща без телефон,
те трябва да дойдат. Шах и мат!

Ще правя само това…

Ква-ква.

Да не си им баща?

Защо просто не се срещнем
утре вечер тук, около 10 вечерта.

Прогнозата е да вали сняг.
Ами ако е виелица?

Във всички случаи, ние сме тук.
– Сне… не е проблем.

Извинете ме за последен път.

Какъв ти е проблемът сега?
– Чудесно.

Ще се видим утре вечер.
– Със сигурност! – Жестоко!

“Със сигурност! Жестоко!”
Човече, тези колежанки са толкоз тъпи.

Със сигурност!
– Жестоко!

Виж сега. Утре се премени,
че ще бъде страхотия.

Все си мисля,
че трябваше да им вземем телефоните.

Винаги приемаш, че нещо не е наред.
Тед, обещавам ти, всичко ще е наред.

Ей, започва да вали сняг.

КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С МАЙКА ВИ
Сезон 4, Епизод 13

TabE
http://subs.sab.bz/ ©

По идея на
Картър Бейс и Крейг Томас

Деца, виелицата през 2009
беше чудовищна.

Три дни валя непрекъснато,
което доведе до три изумителни случки.

Ще започна с мен и Барни.

Времето е отвратително.
Не мисля, че ще дойдат.

Разбира се, че ще дойдат.
Трябва да дойдат.

Ако сваля едно от тези момичета,
ще направя колежанско бинго.

Хайде, Тед. Ти си единственият тук.
– Извинявай, какво е колежанско бинго?

Всяка година, Плейбой пуска списък
с най-добрите колежански тържества.

Вземам първите 25,
и си правя талон за бинго.

Липсва ми само Аризонския колеж,
което е лудост.

В едно първенство, това би трябвало
да е отбелязано като празно поле.

Колко души участват в това бинго?

Ами, само аз.
– Тогава, каква е целта на играта?

Целта е да направиш “линия”.

И какво печелиш,
когато направиш “линия”?

Печеля бинго.

Благодаря, че се отби.
Около час се ядосвах с термостата,

докато не разбрах,
че това било домофонът.

Да, чух те да псуваш долу.

Лили пристига тази вечер.
Наистина ли няма да я посрещаш?

Робин, както обичам да казвам,

“Както съзряваме ние,
така съзрява и връзката ни”.

Да, доколкото познавам жена ти,
тя така или иначе ще ти носи стек.

“Тъмно Сиатълско”.
Най-изисканото тъмно пиво.

Като заговорихме за шест бройки…

Какво правиш?
– Отивам на летището.

Как може да съм толкова тъп?
Разбира се, че ще ми донесе стек.

Но този път не му нося стек.

Защото, както съзряваме ние,
така съзрява и връзката ни.

Изглежда е прекрасен младеж.

Обзалагам се, че ще те изненада,
и ще те посрещне, така или иначе.

О, скъпи.

Къде е бирата ми?
– Казахме, че няма да го правим.

Някой с бира?

Аз имам бира.

Един стек и си достатъчно висока
за мен. Да вървим, нова Лили.

Майко мила, трябва ми бира.

Приятели, говори капитанът.
Изглежда ще пристигнем час по-рано.

Допивайте момчета, затварям.
– Не, едва 9 часа е.

Т’ва място е яко, мой!

Момчета съжалявам, но трябва
да приготвя леглата в църквата.

Подслонът се удвоява в такава буря.

Ти егоистично копеле!
Чакаме две страхотни мацки.

Не можеш ли да оставиш отворено.
Ние ще наглеждаме.

Вие? Няма начин.
Нищичко не разбирате от един бар.

Първо се обслужват най-красивите?
– Ето ви ключовете.

Ето ви ключовете.

Появят ли се вашите момичета,
изключвате осветлението и заключвате.

Не искам да се върна
и да намеря това място потрошено.

Сериозно?
– Доверявам ви се, момчета.

За да разберете това с ключовете,
трябва да върна няколко години назад.

Нощта, в която изрекох пет думички,
които всеки мъж в живота си изрича.

Трябва да си купим бар.
– Разбира се, че трябва!

Трябва да си купим бар.
– Трябва да си купим бар.

Нашият бар ще е жесток.
– И пич, пич…

Пич, барът ще се казва…
“Загадки”.

Хората ще се питат:
Защо пък “Загадки”?

В това е загадката.

Това е…
страхотно име за бар!

Също така в “Загадки”,
няма да има: “Последни поръчки”.

Без:
“Последни поръчки”.

Само когато и последният самотник,
приключи незабравимата си вечер,

ще обръщаме столовете и ще изключваме
водопадчето, пълно с “Маргарита”.

Трябва да си купим бар.
– Трябва да си купим бар.

Или като други пет необмислени думи,
които всеки мъж може да каже…

Мога да го прескоча това.
– Мога да я спечеля отново.

Мога да ви се доверя, момчета.

Щяхме да съжаляваме.
Просто, все още не го знаехме.

Имате ли? Страхотно!
Идвам веднага.

Раджит?
– Здрасти.

Аз съм Рейчъл Сондхаймър.

Чакай малко, Лили.
Ако сега кацаш, къде е Маршал?

И къде ти е стекът?
– В това е проблемът.

Трябва да отскоча
до “Бирен свят” в Ийст Мидоу до час.

Към лимузината!
– Благодаря ти.

Барман, “Трипъл сек”.

На момента, наливач.

Хвана една.

Поръчката идва!
– Поръчката!

Хвана една.

Слава Богу, още сте тук.

Не знам дали сте гледали “Междузвездни
войни”, навън е като на планетата Хот.

Напомня ми, когато се пързаляхме
с баща ми, преди да ни напусне.

И аз забивам.
– Е, може ли да ви сгреем с питие?

Да, между другото,
поканих всички останали от бандата.

Искахме да се напием.
Ама наистина да се напием.

Както го прави тате.
– Забивам, забивам, забивам.

Мисля, че можем да поостанем още.
Само заради вас и бандата ви.

Мелиса,
що за банда е това?

Ами, ние сме Духовият оркестър на
бойните кокошки от Аризонския колеж.

Давайте, кокошки!

И тогава с чичо ви Барни, проведохме
един от онези телепатични разговори.

Пич, Карл ще ни застреля,
ако веднага не изгоним всички.

Барни, сериозно.
Обещахме да не оплескваме бара.

Добре, предполагам, че имаш причина.

Барът е отворен!

Кой иска бира, а?

Все още твърдя, че това е тъпо.

Какво стана с “Както съзряваме ние,
така съзрява и връзката ни”?

Това е нещо, което Лили прочете
в списание “Психология”.

Добре де, прочете го в “Козмо”.

Добре де, аз го прочетох в “Козмо”.
Добре, беше в “Козмо за жени”. Карай.

Не мога да разбера какво толкова има
да се зареже някакъв малък ритуал.

Не е само това. Става въпрос
за всичките ни ритуалчета.

Знаеш ли какво правехме всеки ден,
веднага след като се приберях вкъщи.

Човече, не искам да слушам
за ненормалния ви маймунски секс.

Казвахме си един друг,
кой какво е ял през деня.

Две яйца, парче пица
и малко задушени зеленчуци.

Геврек, пилешки гърди, малко солети
и лъжица фъстъчено масло.

Ненормален маймунски секс?
– Ненормален маймунски секс?

Лили, ПМИ…
“Прекалено много информация”.

Знаеш ли какво още ми липсва?
Обедните ни разговори.

Здравей скъпи, обяд е и те обичам.

Отговарям същото.

С възражението, че явно
е малко в повече от моя страна.

Не, аз повече те обичам.

Не трябва ли да сме в една стая
за да изясняваме това?

Това звучи любезно, макар че
ще трябва да си подготвя нещата.

И аз те обичам.

Но когато се обади днес,
я оставих на секретаря.

Как си можал?

Но най-лошото е, че пропуснах
да я целуна на Нова година.

Беше новогодишна традиция.
Знаеш ли какво правихме тази година?

Ненормален маймунски секс?
– Не.

Всичките тези мили,
очарователни ритуалчета са тъпи.

Казвате си какво сте яли?
Като малки деца сте.

Може би само ти си мислиш,
че са глупави,

защото никога не си имала достатъчно
дълга връзка, за да ги създадеш.

Какво?
– Ти не познаваш любовта.

Ти си като някакъв робот,
който види ли някой да плаче казва:

“Защо са тези човешки течове?”
– Така ли било?

Ами тогава роботът казва:
Отбий от пътя,

докато този малоумник
не ми се извини.

Моят робот
беше милион пъти по-добър.

Ей, коритото в тоалетната прелива.

В тоалетната няма корито.
А ти току-що излезе от кухнята.

Тед, какво се налива в джин тоника?
Какво се налива в джин тоника?

Добре, да държиш бар е гадно.
Да затваряме.

Не! Тук няма “Последни поръчки”.

“Загадки”.
Разговаряте с Барни.

Хубаво. Още сте там.
Идвам след 5 минути.

Последни поръчки.

Робин, идва снегорин,
трябва да се върнем на пътя.

Мислиш, че да си влюбен,
означава да си имате галени имена.

Или да си оставяте тъпи бележки,

или да се тормозиш
в такава буря без причина.

Ясно ли ти е какво ще се случи,
ако мине снегоринът.

А ти знаеш ли какво си? Любовен сноб.
Има най-различен тип връзки,

и би узнал това, ако изобщо някога
напуснеш любовния си снобски клуб.

Ще бъдем затрупани от сняг.
Ето това ще се случи.

Няма, забрави.
Няма да седя тук и да ме обиждат.

Няма да ходим на летището.
Отиваме си вкъщи.

Какво стана?

Обадихме се по-рано
за “Сиатълско тъмно”.

Да, добре че се обадихте.
Канех се да затварям.

Това е бурята на века.

Разбира се още сме 2009-а, тъй че
буря на века е леко прибързано.

Нека я наречем бурята на годината.
Макар че, сме януари…

Малко бързаме, така че
ако може вече да вземем бирата.

Мила двойка сте.
– Благодаря.

Не сме двойка.
– Слава Богу. Щеше да е странно.

Ето я и нея.
“Суперсоник Тоник”.

Не, това е кег.
Трябва ми стек.

Имам само кегове.
– Значи ще взема кег.

Какво? Не. Последният път когато
натоварих едно от тези в колата,

стъргах изсъхнала повърня
от седалките със шпатула.

Съжалявам Раджит, но това е традиция
и аз ще му занеса тази бира.

Ако просто я натовариш в колата.

Ще ти дам 50 кинта.

Към лимузината.

Робин, съжалявам.
Ти не си робот.

Ти си като невероятно модерен модел,
и човешката раса няма никакъв шанс.

Не показваш любовта си, посредством
изтъркани ритуали и това е добре.

Може би причината да го правим с
Лили е, защото винаги сме го правили,

и не ни е познат друг начин.

Единственото, което знам е,
че ако седи сама на летището,

трябва да я прибера.

Такива са правилата.

Маршал, затвори си очите.

Не знам дали
въобще чу нещо от това, но…

Просто го направи.

Сега да вървим да приберем жена ти.

Хайде. Не е задължително да си ходите
вкъщи, но не можете да останете тук.

Винаги съм искал да го кажа.
Имам в предвид в бар.

Вкъщи редовно го казвам.

Пич, някой ден трябва да си купим бар.

И никога няма да казваме:
“Последни поръчки”.

Хайде, Барни. Казахме, без “Последни
поръчки”. Така трябваше и да бъде.

И какво да направим?
Карл ще дойде всеки момент.

Можем да направим само едно нещо.

Пич, да държиш бар
е трън в задника.

Трябва да се захванем с нещо,
което ни е ясно.

Да си направим банда.
– Разбира се, че трябва.

Как така още не сме си направили?

Деца, в живота понякога
звездите са на твоя страна,

всичко се подрежда
и успяваш навреме.

Но този момент не беше такъв.

Къде е?
– В Сиатъл.

Какво?
– Полетът е анулиран. Не е излетяла.

Не, щеше да ми звънне и…

Скъпи, аз съм. Полетът ми е отменен,
заради някаква буря,

и не могат да ми намерят
билет преди четвъртък.

Оставам тук за още 2 дни.
Дочуване. Обяд е и те обичам.

Както казах, бурята трая 3 дни.

Вторник.

Сряда.

И четвъртък.

Във вторник, когато Маршал получи
това съобщение…

Няма да си дойде до четвъртък.

Дойдохме чак дотук, а тя няма
да пристигне преди четвъртък.

Чувствам се толкова тъпо.

Виж, хайде да не казваме
на Лили за това, а?

Особено частта, в която ме засегна.
– Не съм те засягала.

Да бе.

А в сряда…

Не мога да повярвам,
че си карал чак дотам.

Сега ще трябва да обърнеш,
и утре пак да изминеш същия път.

Не. Всичко това беше знак.

Време е да зарежем тези стари ритуали.
Няма да я посрещам.

Робин наистина ли те засегна?
– Пич, беше много странно.

Приятели, този купон е жесток!

Вие сте истински приятели на
“Бойните кокошки”.

Ако някога имате нужда от нещо,
не се колебайте да помолите.

Да сте срещали някой от
духовия състав?

Наистина ли няма да я посрещнеш?
– Да, наистина.

Ами нюйоркската целувка,
обедните обаждания,

онова с “Какво яде днес?”.
Наистина ли ще зарежеш всичко?

Наистина.

Което ни отвежда до четвъртък.

Една кифла, сандвич и пакет чипс.

И знам че обяд мина,
но те обичам.

С всеки изминал ден, те обичам
все повече и повече, Лили.

Честита Нова Година!

Това означава ли, че вече ще трябва
да те посрещам с духов оркестър.

Абсолютно.
– Мамка му.

“Загадки”.
– Страхотно име за банда.

Ей, виждал ли си Аманда?

Бинго!