Църковни празници през януари

След коледно – новогодишния цикъл следват януарските празници. Сред поредицата, българите традиционно отбелязват най-празнично Богоявление (Йордановден), Ивановден, Бабинден, а също Антоновден и Атанасовден.

Богоявление (Йордановден), 6 януари

Богоявление е един от най-почитаните празници в България. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос бил кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Затова в този ден празнуват именните си дни Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана.

С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ”небето се отваря” и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. Празникът е свързан с водата и къпането в студена вода. По традиция след службата в храма, свещениците заедно с множество хора отиват до най-близката река или езеро, където е планирано да се хвърля във водата кръст. Този вълнуващ спектакъл събира не само вярващите, но и много публика. Да изваждат кръста от водата обикновено се подготвят млади мъже. Смята се, че този, който първи извади от водата хвърленият от свещеника кръст, през цялата година ще има успех и здраве. Друга легенда гласи, че ако кръстът във водата замръзне, го очавка богат урожай.

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят “света” вода. На реката измиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден – да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави занаапред. Къпането се извършва от специални хора “хаскари” или “къпинчари”. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

На обредна трапеза на Йордановден присъстват:

  • прясна пита;
  • колачета;
  • сарми с кисело зеле;
  • пълнени чушки;
  • зеле;
  • фасул;
  • орехи;
  • вино.

Ивановден, 7 януари

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и др. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.

На обредната трапеза присъстват варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле, а имен ден празнуват Иван, Иванka, Иванинa, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo, Йовка, Жан, Жанa.

Бабинден, 8 януари

След Ивановден в България се празнува Бабинден. Това е древен празник, който е запазен и до наши дни от езическите времена. Той е посветен на акушерките,

 които помагат при раждането. Като цяло този празник се възприема като един вид женски отговор на определено мъжките празници като Богоявление и Ивановден.

Рано сутринта при бабата-акушерка идват жени, чиито деца са на възраст от 1 до 3 години. Там в двора, под овощни дървета се извършвал ритуалът “измиване на ръцете”. Млади жени, донасят със себе си от дома една кофа с чиста вода, сапун и нова кърпа и поливат водата на “акушерката” да си измие ръцете, а след това подават кърпата, която тя приема като подарък (още като подаръци на акушерката се насят дрехи, чорапи – всичко това оставят на дясното й рамо). При този ритуал старата жена пожелава детето да е живо и здраво.
От своя страна, бабата подарява на майките чорапи и блузи за децата им, а ако с майката дойде и детето, тя му връзва на ръцете монетка или фигура на конче, които са плетени в бели и червени конци.

На този ден всички жени идват на вечеря при бабата-акушерка. Всяка носи вино, ракия, варена кокошка и обредни хлябове и на входа на къщата целуват ръката на домакинята. На масата всички се забавляват, шегуват се, говорят почти винаги на теми със сексуални нюанси. Самата акушерка понякога провежда ритуали, които би трябвало да помогнат на жените да имат повече деца. На този празник мъжете не се допускат, но в един момент те идват в дома на старата жена, облечени като бикове с рога с предварително приготвена количка, вземат бабата в количката и я отвеждат до реката, където я къпат във водата.

Антоновден, 17 януари

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата.

На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 г. излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Именници на 17 януари са Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Антон, Андон.

Атанасовден, 18 януари

В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен също като Среди зима. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293/298 373). На 23 г. той участвува във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на гр. Александрия.

На Атанасовден празнуват Атанас, Атанасka, Tанас, Hасo, Hася, а на обредната трапеза се поднасят пиле, пита с мед, свинско с бамя.