Топ 3 кулинарни техники за рязане (Конкасе, Жулиени, Карпачо)

Истинските кулинари знаят, че най-важно в кухнята е да витае любов и позитивен дух. Освен това задължително условие, обаче, има и редица тънкости, които влияят на крайния резултат.

В този ред на мисли, нека кажем, че техниките за нарязване на продуктите са важни не само за това как изглежда ястието, но и за неговия вкус.

Предлагаме ви няколко популярни кулинарни техники за рязане, които са не само широко застъпени в готварското изкуство, но и с извесността си са се превърнали в названия на ястия.

Конкасе

Най-общо казано конкасе означава продуктите да бъдат нарязани на малки равномерни кубчета. Тази техника се прилага при рязане на домати, тиквички, чушки, краставици, моркови и други. За да се постигне желаната степен на еднаквост, продуктите първо се нарязват на дебели филийки, а след това надлъжно. По този начин вече имате основа, от която могат (при последователни напречни разрези) да се получат въпросните малки равномерни кубчета.
В редица заведения може да ви предложат салата или предястие с названието конкасе – както се сещате, определящото в случая е как са нарязани съставките.

Жулиени

Жулиен също е начин за нарязване на продукти – на тънки ивици. У нас е популярно пилето жулиен, което представлява нарязано на тънки ивици месо, което е комбинирано с различни сосове и зеленчуци.
Класическият жулиен обаче идва от Франция, откъдето е и името му – на френски това означава юлски. Това е начин за нарязване на млади зеленчуци и техните кълнове за сосове, което придава нежна консистенция на ястието.
Истинският жулиен е 2 мм дебел и 2,5 см дълъг. Салатите, които са приготвени от нарязани по такъв метод зеленчуци, в света са известни като жулиени.
Казано с едно изречение – да се нареже на жулиени означава да направите тънки ивици от продукта.

Карпачо

Един от най-известните начини за нарязване на продукти е карпачо. Това са тънко нарязани парченца телешко или говеждо месо, които са овкусени със зехтин и/или лимонов сок.
Месото се запича за няколко секунди – на практика трябва да е сурово. След това се овкусява и се нарязва напряко на влакната на парченца, които са дебели колкото лист хартия.
Именно подобно ястие било изобретено във Венеция през 1961 година и е било кръстено на художника от епохата на Ренесанса Виторе Карпачо, чиито картини преливали в различни оттенъци на червеното.
Днес карпачо се приготвя не само от месо, но от риба и дори от плодове и зеленчуци, като с името карпачо се нарича не само готовото ястие, но много повече начинът на нарязване на продуктите.